П Р О Т О К О Л

 

Гр. КЮСТЕНДИЛ, 16.03.2021 г.

 

Кюстендилският административен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

        

СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

            

с участието на секретар: Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурора:             

постави за разглеждане: Адм.д. № 83/2020 г.

докладвано от: СЪДИЯ СТОЙЧЕВА

На именното повикване в 11:35 часа се явиха:

ОСПОРВАЩОТО ДРУЖЕСТВО, уведомено при усл. на чл. 138, ал. 2 от АПК, се представлява от адв. Й., с пълномощно по делото. 

ОТВЕТНИКЪТ,  уведомен при усл. на чл. 138, ал. 2 от АПК, се представлява от адв. Г., с пълномощно по делото. 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ се явява.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ докладва: За нуждите на експертизата и във връзка с указания на съда от предходно с. з. Изпълнителна агенция по горите е депозирала по делото оценителските доклади, ведно с приложените към тях таксационни описания на подотделите, в които попадат процесните имоти, предмет на договора за замяна. 

СТРАНИТЕ: Да се приемат като доказателства изпратените от Изпълнителна агенция по горите документи. 

СЪДЪТ счита, че посочените по-горе документи следва да бъдат приети като доказателства по делото, с оглед на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото оценителските доклади, ведно с приложените към тях таксационни описания на подотделите, в които попадат процесните имоти, предмет на договора за замяна, предоставени от Изпълнителна агенция по горите.  

СНЕМА самоличността на вещото лице:

Г.Д.П. – 70 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без служебни отношения със страните.  

СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, същото обеща да представи вярно и обективно заключение. 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представил съм заключение в срок, което  поддържам.

АДВ. Й.: Нямам въпроси по оценителската експертиза.   

АДВ. Г.: Госпожо председател, нямам въпроси към вещото лице. Оспорвам изцяло заключението по съображенията, подробно изложени писмено в депозираната молба. 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Разликата в оценката се дължи на методични грешки. Методичната грешка означава грешка в метода на оценяване. Основно се снемат цените на нивите. Навсякъде по международните стандарти и писания, защото такива наредби имат и Германия, и Русия,   нивите са по-скъпи от горските площи и затова изчислението се прави или чрез преходен коефициент, германците имат една формула на 35 години, и това снижава цената на имота като цена на земята. Втората грешка е, че не се прави често разлика между населените места. Когато населеното място е седма или осма категория, трябва да се сравнява с имоти от седма и осма категория. Не може имот, който е близко до център или разположен в по-висока категория, да се сравнява с по-ниска категория. Там естествено цените са по-високи. Другата грешка, която се допуска, е, че често пъти се вземат резултатите от Агенцията по вписванията, защото имотът, който е вписан, е гора. Но от гора до гора има разлика. По-лесно може да спечелите от тотото, отколкото да намерите две еднакви насаждения. Те се различават по възраст, по дървесен състав, и никога не са еднакви. Затова е невъзможно да се вземат като база данни, да не говорим, че най-редовно се записват и на по-ниски цени за спестяване на данъци. Това са основните грешки. При подписване на процесния договор за замяна, имотите са оценени съобразно правилата на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии. Това е базата за оценка. Към 2009 г. не се коментира пазарна оценка. Тези оценки, изготвени тогава, са направени изцяло по наредбата. Критериите за дървесината специално, бих казал, че са пазарни, защото те са на база осреднени цени, ние ги приемаме тези цени. Според тази наредба оценяваме гората веднъж като земя плюс цената на дървесния материал. Има различни методи за изчисление не само на материала като материал. Ако е по-младо насаждението, се начисляват загуби за прираст. Оценката, на база на която е актът на министъра, е извършена от „Агролеспроект“ под ръководството на инж. Милев. Оценката е по пазарни цени съобразно указанията на ЕК. Пазарните цени се формират на реално сключени сделки плюс данните от САПИ (Система за агропазарна информация), отделно от определените пазарни цени за определения регион. Те са в система за имоти в НСИ и също се ползват данни. Моята оценка е на база на пазарните цени, като когато няма зелени площи, ливади, пасища или мера, вземат се цените на нивите, като се изчислява преходен коефициент, което е процент от продажната цена на ливади и мери – зелени площи. Не съм използвал данни от реално извършени сделки, тъй като ги считаме за неоснователни, а само съм коментирал цените по такива сделки. Използвал съм при преценката актуалната Наредба за оценяване на горите, както и данни в български стандарти за оценяване за 2018 г.

АДВ. Й.: Уважаема госпожо председател, моля да се приеме експертизата така, както е съставена и обяснена от вещото лице. Считам, че изводите, направени в тази експертиза, са верни и моля същата да се кредитира като доказателство по делото.   

АДВ. Г.: Оспорвам изцяло заключението по съображения, подробно изложени в молба, която представям, и правя искане за нова експертиза с въпроси, формулирани в писмената молба. 

АДВ. Й.: Възразявам срещу допускането на нова експертиза. Считам, че в настоящата е изчерпателно и подробно обяснено, и в съдебното заседание вещото лице обясни всички  използвани от него методи, а в самото заключение дори е посочил, че по метода, предписан от ЕК, размерът на получената от частния участник в замяната държавна помощ е отрицателно число, т. е. не виждам основание да се допуска допълнителна или следваща експертиза. 

СЪДЪТ счита, че представеното експертно заключение следва да бъде прието като доказателство по делото.  Доколкото същото е оспорено от пълномощника на ответната страна и основанията за оспорване са надлежно и подробно описани в депозираната писмена молба на адв. Г., както и във връзка с процесуалната възможност, предвидена в чл. 200, ал. 3 от ГПК, съдът счита искането за назначаване на нова експертиза за основателно.

По изложените съображения, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото съдебно-оценителска експертиза  на вещото лице доц. д-р Г.Д.П. с вх. № 829/15.02.2021.

ОДОБРЯВА възнаграждение в размер на 3184,76 лв., като задължава оспорващото дружество да внесе разликата от 2984,76 лв. в  7-дневен срок от днес.

НАЗНАЧАВА нова съдебно-оценителска експертиза, която да бъде изпълнена от вещото лице С. Г. К. от гр. София, който след като се запознае с доказателствата по делото, да даде отговор на въпросите, предмет на приетата в днешното с. з. експертиза, както и на въпросите, надлежно формулирани в писмената молба на пълномощника на ответника, представено в днешното с. з. 

ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит в размер на 500 лв., който да бъде внесен от ответната страна в 7-дневен срок от днес.

За изпълнение на назначената нова експертиза, делото следва да бъде отложено и СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 25.05.2021 г., 11,00 ч., за която дата старите са уведомени.

Да се призове вещото лице след внасяне на депозита.

 

         Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието приключи в 12:00 ч.

 

 

                                                                                                                                  СЪДИЯ:

 

 

 

                           СЕКРЕТАР: