П Р О Т О К О Л

 

Гр. КЮСТЕНДИЛ, 04.03.2020 г.

 

Кюстендилският административен съд в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА                                      АСЯ СТОИМЕНОВА

                                                  

с участието на секретар: Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурора: Марияна Сиракова

постави за разглеждане: КАНД    22/2020  г.

докладвано от: СЪДИЯ  АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

На именното повикване в  10:17  часа се явиха:

КАСАТОРЪТ, редовно призован, явява се управителят на дружеството Н. Г. заедно с адв. З., с пълномощно   по делото.

ОТВЕТНИКЪТ, редовно призован,  представлява се от адв. С. Я., с пълномощно от първата инстанция.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – КЮСТЕНДИЛ, редовно призована, се явява прокурор Сиракова.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА.

АДВ. З.: Поддържам касационната жалба. Няма да соча доказателства. Моля да приемете приложените към касационната жалба доказателства – трудов договор, справка и заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

АДВ. Я.: Оспорвам касационната жалба. Да се приемат представените доказателства. Няма да соча доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е допустима, подадена в срок. Няма да соча доказателства. Не възразявам да се приемат приложените към жалбата.

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото писмените такива, постъпили с касационната жалба, а именно Трудов договор І 001/08.11.2018 г., справка и Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 001/25.03.2019 г.

ПРИЛАГА по делото отговор на ответника и Молба вх. № 724 от 05.02.2020 г.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа  и правна страна и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

АДВ. З.: Уважаеми административни съдии, моля да постановите съдебен акт, с който да отмените решението на ДРС като неправилно и необосновано, и отмените НП на КЗП като незаконосъобразно. Подробни съображения съм изложил в касационната  жалба. Ще акцентирам върху два момента. Делото е изяснено от фактическа страна и в резултат на изяснената обстановка са налични няколко факта.

Първо, че по време на проверката  на  03.03.2019 г. проверяващите са се запознали с регистъра по образец на Министерството на туризма, който установява, че в обекта се води такъв регистър съгласно чл. 116 от ЗТ. Това е прието като безспорно от районния съд. Безспорно е, че настанените на 3 март туристи, независимо от техния брой към момента на проверката – 03 март, в същия ден, но след 1-2 часа закъснение са били отразени и записани в регистъра по образец. Тези данни са нанесени в регистъра по-късно и тези обстоятелства са установени от ДРС. Това обстоятелство и тази изяснена обстановка е дала „възможност“ на ДРС да приеме, че  цитирам „Съдът намира, че в случая с оглед разпоредбата на закона е било задължително да се впишат своевременно всички задължителни данни в регистъра при настаняването им“. Нормата на чл. 116 от ЗТ в редакцията си до 25.02.2020 г. задължава лицата, извършващи хотелиерство, да водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните, утвърдени от Министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма, т.е. в редакцията на чл. 116 към момента на извършване на деянието и постановяване на съдебното решение, не е имало изрично норма, която да задължава лицето, което извършва туристическа дейност веднага, незабавно, в момента на настаняване на туристите, те да бъдат вписани в регистъра, който се води в обекта. Такова задължение се явява едва в ДВ бр.17 от 2020 г. в сила от 25.02.2020 г., където след приетия тест е записано „Вписванията в регистъра се извършват незабавно при настаняване на туристите“. Моята теза е, че доколкото не е имало изрична правна норма, която да задължава търговеца незабавно, в момента на настаняване на туристите да впише в регистъра съответните данни, то в случая не е налице съставомерно деяние от страна на ЕООД, което представлявам по пълномощие.

Правило в административното право е, че правна норма, която вменява задължение на определен субект, не може да се тълкува разширително. Точно това е направил районният съд, като е дописал закона с текст, който към момента на постановяване на съдебното решение не е съществувал. Запознах се с мотивите на изменението в бр. 17 на ДВ на Народното събрание, точно този пропуск на закона налага внасянето на яснота, но към момента на постановяване на съдебното решение такова не е имало.

Без съмнение в случая следва да се приложи чл. 28 ЗАНН и моля да освободите от административнонаказателна отговорност дружеството, което представлявам по пълномощие. Дори да приемете, че има формално нарушение в рамките на 1, 2 или 5 часа, т.е. не са били записани в регистъра съответните данни, нарушението е несъществено, липсват съществени последици и следва да се приложи нормата на чл. 28 ЗАНН. Моля с оглед тези данни и с оглед чл. 116 ЗТ, който е действал към момента на извършване на деянието и който не е задължавал търговеца към този момент да впише данните, да постановите своя съдебен акт. 

АДВ. Я.: Уважаеми административни съдии, безспорно е нарушението на чл. 116 от ЗТ и моля да оставите жалбата без уважение като неоснователна и потвърдите решението на ДРС като правилно и законосъобразно. 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми административни съдии, намирам касационната жалба за основателна по изложените в нея съображения. Въззивният съд е постановил неправилно решение.   

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законовия срок.

 

         Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието приключи в 10:30  ч.

 

 

                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                             СЕКРЕТАР: