П Р О Т О К О Л
гр. КЮСТЕНДИЛ, 03.11.2020 г.
Кюстендилският административен
съд в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
с участието на секретар: И. С.
и в присъствието на прокурора:
постави за разглеждане: АдмД № 390/2020 г.
докладвано от: съдия ДЕМИРЕВСКИ
На именното повикване в 14.14
часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. С., надлежно упълномощен.
ОТВЕТНИКЪТ, редовно призован, не се явява и
не се представлява по делото.
ЯВЯВА се допуснатият свидетел Д.В.Д..
АДВ. С.. Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА: Постъпила е жалба от Г.С.Б. *** срещу Решение № 61/2020 г. с изх. №
1139з-61/14.09.2020 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Кюстендил, с което му
е отказано издаването на СУМПС. Иска се отмяна на отказа като незаконосъобразен и
неправилен поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като
са посочени подробни мотиви за това. Направено е искане за допускане разпит на
свидетел при режим на довеждане, както и искане за присъждане на сторените в
производството разноски.
АДВ. С.: Уважаеми г-н съдия, поддържам
жалбата. Поддържам и доказателственото искане, което сме направили с жалбата.
Свидетелят, който сме поискали е пред залата. Ако може да се поправи в жалбата една
техническа грешка. Тя е на стр.3 от жалбата, а именно изречението "Аз
завърших основното си образувание през учебната 2018/2017 г.“ да се чете: „Аз завърших
основното си образование през учебната 2016-2017г.“, лист 5 по делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото на
страната на жалбоподателя В. С. Б.
Съдът снема самоличността на
свидетелите.
Д.В.Д. - 41 години, българин, български
гражданин, неосъждан, началник група „ПП“ при ОД на МВР Кюстендил.
В. С.Б. - 26 години, българка, българска
гражданка, неомъжена, неосъждана, сестра на жалбоподателя.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за
наказателната отговорност, която носят по
чл. 290 от НК за даване на неверни показания. Същите обещаха да кажат истината, след което свидетелката Валентина Бошикьова напусна
съдебната зала.
В залата остана свидетелят Д.Д..
АДВ. С.: Моля да приемете и приложите по
делото легализирано писмо от Средно училище „В. Б.“ – И., по силата на което се
декларира, че в момента Г.С.Б. е ученик в ІV курс на тази гимназия за науки, за
текущата учебна година, което се приравнява на ХІІ клас в България. Този
документ е официално заверен като частен документ от нотариус.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото
легализиран превод на декларация, в която се декларира, че ученикът Г.С.Б.,
роден в България на 28.03.2002г. и живущ ***, е посещавал редовно часовете в
Средно училище „В. Б. от учебната 2017/2018 година, като през учебната 201/2019
година е посещавал втори курс, а към днешна дата - 15.10.2020г., посещава 4С
кур от Гимназията на науки за текущата учебна година.
Съдът пристъпва към разпит на
свидетеля Д.Д..
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Запознат съм детайлно със случая.
Колегите, по линия на издаване на свидетелства за управление на МПС, ми
докладваха случай, за който момче, което е декларирало, че обичайното му пребиваване
е на територията на България при справката за задгранично пътуване е излязло,
че е едва няколко месеца в България. При разговора с лицето, което се качи при
мен каза, че живее и работи с майка си и баща си в Италия, и учи, и дошъл да
изкара, тъй като са по-евтини, курсовете за шофьор в България. След като си
получи свидетелството пак да си отиде в Италия. При справката за задграничното
пътуване действително се установи, че лицето не живее 185 дни в България,
поради което изготвих сигнал до Районна прокуратура – Кюстендил с данни за
извършено евентуално престъпление, тъй като това ми е като задължение, когато
констатирам данни за извършено престъпление да сезирам съответната прокуратура.
С постановление от 09.09.2020г., вх. №
1536 прокурор Г. Константинов отказа да образува досъдебно производство, като
мога да прочета мотивите: „В конкретния
случай потвърждаване на истина липсва, защото в декларацията си Б. е посочил,
че постоянният му адрес е в гр. Бобошево, но пребивавал в РИталия, за да учи.
Тези две твърдения се изключват взаимно, относно мястото за постоянното му
пребиваване. Б. е посочил пребиваване извън България, а не в нея, а това може
да даде обоснован извод, че основанието му при попълване на декларацията е било
да посочи реалният адрес, на който пребивава“. Т.е. казва, че липсва субективен
елемент в попълването на декларацията, но по категоричен начин се казва, че г-н
Б. е декларирал, че обичайното му пребиваване не е на територията на страната. Видно
от тези аргументи ние бяхме длъжни в своята необвързана компетентност да
издадем решение за отказ от издаване на СУМПС. При проверка на документите
видяхме, че в документа, който е бланка
от РИО на МОН е посочено, че има основно образование, въпреки че законът ни
задължава да издаваме СУМПС на лица, които са завършили Х клас. Допускането до
основно образование е изключение съгласно § ( не си спомням кой) от ЗДвП, който казва, че изключение по досегашния ред, т.е. на лица,
които имат основно образование се дава само, когато са завършили по българската
образователна система. На такива, на които е приравнено образованието параграфът
не казва, че се допуска по досегашния ред издаването на СУМПС, поради което и този
аргумент беше включен в решението за отказ.
АДВ. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
В залата влиза свидетелката В. Б.
СВИДЕТЕЛКАТА Б: Брат ми Г.С.Б., който след
навършване на пълнолетие, искаше да изкара шофьорска книжка в България.
Поинтересувахме се как стоят нещата, какви документи са необходими. Заедно с
него отидохме в автошкола V. гр. Дупница, където ни казаха, че трябва диплома за основно образование И
личните му документи. Заедно с него след това отидохме и преведохме дипломата
му за VІІІ клас, която е италианска. След това я легализирахме в РИО на МОН гр.
Кюстендил. След това той започна да кара шофьорските курсове. Взе си вътрешните
изпити след това изпитите пред ДАЙ успешно и дойде моментът, в който трябваше
да дойдем в КАТ-Кюстендил за подаване на документите за издаване на СУМПС.
Оттам ни казаха, че той няма право да изкара шофьорска книжка тук в България.
Той трябваше да дойде в България през м.
февруари тази година след като им казаха, че в Италия преминават на онлайн
обучение. Тъй като настъпи националната карантина и нямаше как да си дойде, то
пролетта при първа възможност пристигна в България. Личните му връзки са в гр.
Бобошево. Там сме аз, сестра му, баба му, дядо му. Аз присъствах с него при
попълване на декларацията в КАТ-Кюстендил. В нея той не е написал, че
обичайното му пребиваване е в РИталия. Спомена, че учи там, но обичайното му
пребиваване е в гр. Бобошево. Той в Италия няма адресна регистрация. Постоянният
и настоящГ адрес са му в гр. Бобошево, ул.“Спортист“ №2. Там живеем аз, баба
му, дядо му. Той в момента учи в Италия. Живее самостоятелно с приятелката си.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към
свидетелката. Нямам искания и няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от
фактическа и правна страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.С.: Уважаеми г-н съдия, моля да
уважите жабата на моя доверител като основателна и да отмените решението на
началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Кюстендил, с което е отказал да бъде издадено
СУМПС на моя доверител. Подробни
съображения в тази връзка сме изложили във въззивната жалба. Само ще допълня,
че в декларацията, която се намира по делото
и която е попълнил моят доверител никъде не е посочено, че обичайното му пребиваване е в РИталия. Получава се една
абсурда ситуация, т.е. един български гражданин, който има постоянен и настоящ
адрес *** и временно учи в Италия не може да получи СУМПС в България. Той
такова не може да получи и в РИталия, тъй като не е италиански гражданин и няма
постоянно местожителство в Италия.
Претендираме и разноски по делото.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С
РЕШЕНИЕ В ЗАКОНОВИЯ СРОК, С ПРЕПИС ЗА СТРАНИТЕ.
Протоколът
се изготви в с.з.
Заседанието приключи в 14.30 ч.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: