П Р О Т О К О Л

Гр. КЮСТЕНДИЛ, 05.03.2020 г.

Кюстендилският административен съд в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретар: Светла Кърлова

и в присъствието на прокурора:

постави за разглеждане: Адм.д. № 542/2019 г.

докладвано от: съдия КАРАМФИЛОВА

На именното повикване в 11.35 часа се явиха:

ОСПОРВАЩИЯТ, уведомен от предходно с.з., не се явява, вместо него адв. К. от по-рано.

ОТВЕТНИКЪТ, уведомен при усл. на чл. 138, ал.2 от АПК се явява лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА постъпили във връзка с предходно определение писмени доказателствени средства от дирекция „Миграция“ и от ДАНС.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВЯВА на страните представените доказателства.

АДВ. К.: Да се приемат.

ОТВЕТНИКЪТ: Да се приемат.

СЪДЪТ счита, че представените писмени доказателствени средства следва да се приобщят към доказателствения материал по делото и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото Писмо на дирекция „Миграция“ УРИ 536400-2468/07.02.2020 г. и писмо на ДАНС от 27.02.2020 г. ведно с извадка от предложение.

СТРАНИТЕ: Нямаме други искания, няма да сочим други доказателства.

С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.К.: Уважаема госпожо Председател, с решение на ВАС е върнато за ново разглеждане настоящото производство по повод образуване на постановен отказ за влизане в РБългария на осн. чл. 21а от ЗЧРБ, а именно, че жалбоподателят е бил включен в списъка на нежеланите за страната чужденци, доколкото в тежест е на административния да докаже основанието за издаване на постановения отказ. В тази връзка и в първоначалната жалба, която сме посочили, сме поискали данни и доказателства за включване по реда на ЗЧРБ независимо, че административният орган не е изпълнил доказателствената си тежест да събере данни и доказателства за това обстоятелство, ние като жалбоподатели сме поели инициативата да се съберат от трето неучастващо лице, което да даде факти и обстоятелства, тъй като адм. орган твърди, че издаденият отказ се базира на други документи, с които жалбоподателят не е бил запознат при постановяване на отказа и тези други доказателства изпълняват основанията за това.

От събраните доказателства се вижда, че жалбоподателят към датата на постановяване на отказа е имал статут на постоянно пребиващ в РБългария и това фактически се установява от факта, че от приетата справка на дирекция „Миграция“ пише, че Х.К. е чужденец с отнето постоянно пребиваване в РБългария съгласно заповед от 28.05.2018 г. Логическият извод е, че преди тази дата е имал право на постоянно пребиваване в РБългария, което му дава всички останали права за преминаване на държавната граница да влиза и излиза в РБългария без ограничения. Няма как жалбоподателят да е знаел за отнетия статут при положение, че заповедта е издадена 3 дни по-късно. По отношение основанието на чл. 21а считаме, че материалноправната предпоставка не се доказа. В действителност предхождащи датата на издаване на отказа са направени два броя предложения, едното е от директора на ДАНС и неизвестно лице, което го е подписало. В приетата справка не е посочено лицето, изготвило документа. Другото също е предложение до главния секретар на МВР. И от двата случая не става ясно какъв е бил резултатът от това предложение. Разпоредбата на чл. 21а сочи, че следва да има налице някакво действие на оправомощения орган, който е посочен в разпоредбата на закона, а именно действие, което да включва вписване със забрана. Законът не посочва с какъв точно административен акт следва да се извърши това вписване, но от приетите справки е видно, че такова вписване не е извършено от оправомощения орган, а именно директорът на ДАНС. Такова вписване не е извършено и от другия орган, до който е отправено предложението - главния секретар на МВР. В приетите днес документи е видно, че жалбоподателят е бил предмет на някаква разработка във връзка с неизвестна организация. В предложението не са посочили нито коя е тази организация, нито кои са тези цели на организацията, които да доведат до това изведено в предложението застрашаване на суверенитета на Република България, обслужване на целите и идеите на други държави. Срещи с лица, които имат достъп до класифицирана информация. Всички тези обстоятелства би следвало да са доказани, а не просто твърдени при положение, че не са посочени конкретни факти за тези обстоятелства. Независимо от това, предмет на настоящото производство са материалните предпоставки за издаване на постановения отказ. И граматически, и логически тълкуването предполага, че не е осъществен състава на чл. 21 а от Закона за чужденците и постановеният отказ в този смисъл се явява незаконосъобразен, тъй като административният орган постановил отказа не разполага с данни да извърши този отказ и не е получил изрично и ясно обосновано в друг документ разпореждане, дори справка на която да може да се позове. В самият отказ като административен акт би следвало да бъде посочено и жалбоподателят да бъде запознат дали органът се позовава на друг документ, от който да извежда правното си основание. Такъв друг документ не е посочен в отказа. А с този друг документ, ако е посочен , би следвало да бъде жалбоподателят запознат, за да осъществи правото си на защита. В този смисъл считам, че постановеният отказ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като административният орган, който представлява ГД „ГП“ не е компетентен орган, по смисъла на чл. 21а от Закона за чужденците и не би могъл да осъществява вписване на забрана в списъка на чужденците по чл. 21а. Административният орган е следвало да се позове на съответен административен акт на друг орган за да може евентуалното вписване на тази забрана жалбоподателят да осъществи правото си на защита спрямо нея. Както казах няма такова позоваване на друг документа и както се установява административният орган не ангажира доказателства в тази насока. Останалите мнения, предложения очевидно са оставени без уважение и без основание след като не са довършили състава на действието, което изисква разпоредбата. В този смисъл поддържам изцяло наведените доводи в жалбата, тъй като считам, че постановеният отказ се явява незаконосъобразен и жалбоподателят неправомерно не е допуснат на територията на страната, поради което молим да се отмени постановения отказ и във връзка с него и във връзка с постановения отказ следва да бъде отменено и издаденото разпореждане, което е назовано „протокол за предупреждение“, тъй като такова предупреждение не е извършено, защото не са налице основанията на ЗМВР за издаване предупреждение на лице, което нарушава обществения ред или да се въздържа от действия, които нарушават полицейските разпореждания. Считам, че изчерпахме основанията. Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски, за които представям списък.

ОТВЕТНИКЪТ: Уважаема госпожо Председател, считам жалбата за неоснователна, тъй като исканията по всички точки от нея са неоснователни, а именно субективни. Основавайки се на това, че моите действия са на основание изпълнител служител на изпълнителната власт, което означава, че моите действия са единствено изпълнение, в случая на наложената забрана на лицето К. забрана за влизане на територията на Република България и в тази връзка са изготвени и приложени по делото всички видове изискващи се служебни протоколи първа, втора линия, проверки и сигналите от компютъра от системата на АИС МВР. Т.е. моята задача към онзи момент е била единствено да изпълня искането във връзка с наложената забрана на гражданина за недопускане на територията на Република България и като имаме предвид тежестта на забраната, че е наложена във връзка със заплаха за националната сигурност, всички видове възражения относно същата са неоснователни и нямат никаква тежест. Т.е. моята единствена задача е била да изпълня тази забрана и както каза г-н К., неговото искане, което сочеше, че не е доказано със справки и т.н. Моето отношение в никакъв случай не е доказателствено, не е обяснително, не е оспорващо, най-малко пък към службите, които са преценили, че на лицето трябва да се наложи забрана за влизане в България. Аз съм си изпълнил служебните задължения във връзка с г-н К., т.е. и да искам не съм могъл да направя нищо повече освен това.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието приключи в 11.52 ч.

СЪДИЯ:

СЕКРЕТАР: